Безкрайното в картината на света, описана от Кастанеда, е „тъмното море на осъзнаването“, океанът бушуващи енергии, които искат да се реализират по определен начин, реалността-извън-интерпретацията, нагуалът.

Донхуановият „знаещ“ се стреми да разбере Реалността ако не с разума си, то с чувството си, с непосредственото възприятие и безмълвно съзерцание.

За да придобием Сила ни трябва Сила.

Този парадокс се решава с помощта на намерението. Само по себе си то не е енергия, по скоро е изначално разположение на ситуацията или нещо като формиране на причината в зараждащата се верига от причинно-следствени връзки. Заявяването на намерението е магически акт, утвърждаващ в съзнанието ни връзката с енергията на безкрайността, с онази неизчерпаема Сила, на която можем да разчитаме в неимоверно трудната борба за освобождаването си.

Всеки воин маг, както и всеки духовен търсач, има много голяма нужда от опора в непостижимия свят на нагуала. Той има нужда от същност (процес или съчетание от закономерности), която да го поддържа както психологически, така и енергийно, да организира външните и вътрешните условия на живота му, да му помага да преодолява случайните пречки, които не учат война на нищо, а само го забавят по пътя му.

Донхуановото изкуство за работа с намерението е грижливо разработено и изключително ефективно. Магът може да влиза в толкова хармонични отношения с намерението, че сякаш целият свят става негов съюзник: обстоятелствата му помагат активно в осъществяването на магичните му планове, хората, животните, стихиите, дори неорганичните същества от другите светове на възприятието застават на негова страна.

Като върви последователно по пътя на трансформацията, магът все повече започва да съответства на неперсоналното намерение на вселената. Неговата власт над намерението е просто способност правилно (т.е. адекватно и навреме) да въплъти това нечовешко намерение, способност правилно да чува зова на безкрайността и да го реализира в живота си по съответния начин. Това не е само смирение и признание на окончателната висша мъдрост на Силата, това е адекватно участие в играта на Волята, възможно благодарение на изострената до крайна степен чувствителност и придобитата с помощта на тази чувствителност дарба да се четат знаците на неперсоналното намерение, правилно да се тълкуват проявленията на намерението в ежедневния живот, да се виждат като изпълнени със смисъл йероглифи, нарисувани от безкрайността във всяка ситуация, във всяка среща, във всяко природно явление.

Усвояването на намерението включва:

• Освобождаване от всичко егоистично и персонално в психиката, от всички породени от нея личностни изкривявания на възприятието (изчистване на тонала);
• Култивиране на сензитивността по отношение на всички колебания на енергопотоците, реализиращи неперсоналното намерение (изчистване на свързващото звено);
• Усвояване на правилна интерпретация на интенционалните схеми („плановете на Силата“), присъстващи в заобикалящите човека обстоятелства на живота му и осъзнаването му.

Всяка енергосистема има собствено намерение. Като самоорганизираща се и имаща много равнища енергосистема, човекът може да влиза в контакт с намерението на структури с най-различни мащаби. В процеса на практиката мага се среща с намерението на околните, на етноса, на човечеството и на цялата Земя. Над всичко това стои намерението на Безкрайността, като непрекъснато въвежда ред в съдържанието на намерението на едни или други енергоструктури.
Онова което толтекската магия нарича управление на намерението е финното изкуство да се използват енергийните резонанси с различни, по-мощни от човека енергосистеми.

Условия за влизане в контакт с намерението:

1. Магът който още не се  е слял с външното поле до степен, че да общува с него чрез образи или усещания, започва подготовката за контакт с намерението чрез вербализация на ефекта, който иска да постигне. Адептът внимателно подбира думите и формулира твърдение, в което се съдържа резултатът на извършваното действие. Формулата трябва да е лаконична, пределно ясно и доколкото е възможно конкретна. Трябва да е в сегашно време, да няма никакви условни наклонения от типа „бих искал“, „ако“ и т.н. , никакви молби, изисквания, конкретни обръщения към абстрактни същности. Освен това формулата трябва да е кратка, от едно изречение, при това не дълго.

Намерението трябва да е правилно формулирано и заявено. Според толтекската традиция за успешно настройване на СТ, намерението трябва поне веднъж да се заяви на глас – в тишина и без свидетели. Именно тишината става свидетел на намерението.

2. Умението поне за няколко секунди да спрем вътрешния диалог.
   За правилното заявяване на намерението е достатъчно да постигнем вътрешна тишина дори за един съвсем кратък миг – стига този миг да е избран правилно.Освен това може да заявите намерение да спирате вътрешния диалог и да практикувате двете техники едновременно.

Основни начини на „налучкване“, на „сляпо търсене“ на контакта с намерението: то е актуално именно за неофитите, които още не могат със собствени сили да намерят „правилните места“ в пространството. Тези начини се използват също и от опитните магове, когато са на неблагоприятни места (големите градове, замърсени зони) или силите им са отпаднали.

1. Структуриране на времето:
   Можете да заявявате намерението си през половин час или на всеки час, като не забравяте да го правите през целия ден. Достатъчно е да си спомняте намерението и за няколко секунди да е в центъра на съзнанието ви. Техниката е много успешна, ако практикуващият е упорит и се придържа към нея достатъчно време (седмица, месец, дори година). Спазването на техниката на безупречността прави процедурата леснаи като обратна връзка укрепва самата безупречност.
2. Маркиране на избраните думи или мълчанието.
   За да се осъществи тази маркировка, трябва да се научим да си спомняме формулата на намерението, всеки път когато се казва избраната дума. Изисква търпение и усилия. Малко по-сложно е да се маркира мълчанието – това умение е тясно свързано със спирането на вътрешния диалог, което в случая трябва да е по-дълбоко и по-продължително, отколкото при обикновенното заявяване на намерението.
3. Маркиране на заспиването/събуждането: В толтекската традиция събуждането е свързано с началото на прикриването, а заспиването – с началото на сънуването. Кастанеда предлага на практикуващите преди влизане в сънуването да заявят: „Аз съм сънувача!“ В случая това е идеална ситуация за правилно и навременно заявяване на намерението. Настройването към прикриването в момента на събужданетосъщо се уточнява и усложнява съответно на новите изискващи решения проблеми.
4. Маркиране на жестовете или позите: Истинският майстор може да маркира с намерение всеки жест и всяка поза непосредствено в необходимия момент.  Подходящ обект за тази техника е привичният жест особено ако е автоматизиран. За да го маркирате трябва да обърнете специално внимание на автоматизма. По този начин в работата върху намерението ще има и елементи на прикриване.  В случаите, когато придавате на формулираното намерение специално и тайно значение, можете да си измислите някакъв странен жест и да го правите само когато сте сам.
5. Маркиране на точката на фиксиране на вниманието- необходим е известен подготвителен етап – трябва да се научим качествено да концентрираме вниманието върху избраната точка.  Става дума за точките разположени вътре в пашкула – или на повърхността на физическото тяло, или в невидимите полеви сегменти. Особеността на тази техника е в това, че при избора на една или друга точка на фиксиране на вниманието трябва да се отчита характетът на заявеното намарение. Различните райони на физическото тяло и различните сегменти се съотнасят различно със снопчетата излъчвания, които се активизират в резултат на дадена психическа дейност. Нас ни интересуват следните точки и свързаните с тях области на прилагане на намерението:
   • Центърът на пъпа: силови въздействия, власт, подчинение, бърза и решителна промяна на съществуващите в момента физически обстоятелства. Свързан е с желанието за експанзия, с агресивността, злобата. Центърът на войната, поради което редовно е бил използван от древните магове.
   • Слънчев сплит: влияне върху емоциитеи върху характера на човешките взаимоотношения.
   • Гърлов център (областта на тимуса): влияние върху работата на формално-интелектуалния апарат и върху качеството на речта.
   • Центърът между веждите:  влияние върху волевите функции, способността за концентриране и прилагане на усилия – може както да активизира, така и да пасивизира дейността, свързана с тези качества.
   • Центърът на темето: интегративна функция – влияние върху сложни външни  обстоятелства, податливи на голям брой влияния. Към този център се отнасят много сложни намерения, възникващи в процеса на работата върху толтекската дисциплина, например намерението да се практикува сънуването, прикриването, не-правенето, правенето, намерението да се измести СТ и др. Твърди се че като фиксират вниманието си върху тази точка, някои шамани могат например да докарат дъжд или суша.
   • „Поглъщане“ или „излъчване“ на намерението чрез дишането. При всяко вдишване и издишване практикът повтаря предварително доведената до съвършенство формула на намерението дотогава докато не изпита в тялото сиспецифичното усещане съпътстващо тази процедура.  След фиксирането на усещането е достатъчно то просто да бъде привлечено на фона на ритмичното дишане. Методът е много ефективен  ако в това състояние практикуващиятуспее да спре вътрешният диалог. Както всички изброени по-горе техники, трябва да се упражнява редовно.
   • Използване на очите за привличане на намерението. Дългото съсредоточаване върху дадено намерение в края на краищата предизвиква особено напрежение в областта на очите – вэзможно е това да е свързано с непроизволното напрягане на очните мускули и със забавянето на естественото потрепване на очната ябълка. Ако магът успее да забележи и да запомни това характерно усещане, той вече няма нужда да прибягва до маркирането, а може да влиза в контакт с намерението като просто съзнателно предизвиква това усещане в очите си – отново и отново. Добре е да знаете за тази възможност и да сте готови за това необичайно използване на очите.
   • Техника на „жертвоприношението“ -  Възможно е това да е един от най-преките и радикални начини за привличане на блуждаещото човешко внимание към осъществяването на една сложна и неясна за интелекта операция. Ако искате бързо да привлечете намерението, опитайте се да се откажете от нещо важно, нещо приятно в живота си, нещо, с което сте свикнали и не искате да се разделяте. Свържете отказа си мислено със заявяване на избраното намерение и не се отказвайте дотогава, докато не постигнете желания резултат. Ако прекъснете процеса, т.е. ако си „приберете“    жертвоприношението, дълго няма да можете да използвате този метод – дотогава, докато нарушения стереотип на „жертвоприношението“ не се заличи в паметта ви.  Има случаи, когато нарушаването на стереотипа не се забравя.
   • Сънуване на намерението – най-ефективният метод за заявяване на намерението и даващ почти стопроцентна гаранция за успех. Смисълът на техниката е в това че магът си спомня своята формула на намерението в съня и в същия момент я заявява.  Осъществяването на тази задача е възможно само на високо равнище на трансформацията, тъй като изисква добре отработено настройване на вниманието, а също  така и леко изместване на СТ от позицията на бодърстване в позицията на сънуване и обратно.

Сънуваното тяло има непосредствена връзка са намерението и в много отношения самото то е негов резултат. Затова заявяването на намерението в сънуването означава неговото мигновенно, непосредствено въплъщение в реалността. Същият закон работи във второто внимание, т.е . в сънуването наяве. Дон Хуан предупреждава Кастанеда, че в тези състояния трябва да се борави с думите много внимателно. Всяка дума, която успеем да произнесем във второто внимание (което наистина е трудно), става носител на намерението, ако съдържа инструкция,категорично твърдение или заповед. Небрежността или невнимателността могат до доведат до неочаквани и често изключително нежелателни последици. По този път трябва да сме особено внимателни. Човек е склонен да вярва в това, в което му се иска да вярва. Най-важният принцип на самоконтрол си остава донхуановата формула „войнът вярва, невярвайки“ .

Важни моменти на който трябва да се обърне специално внимание и никога да не се забравят:

• Ясна верификация- всяка закономерност която сте открили в процеса на практиката независимо от това в какъв режим сте се сблъскали с нея- трябва да получи ясно и нееднократно емпирично потвърждение. Следете внимателно дали възприятията, които сте получили във второто внимание, се съгласуват с процесите, протичащи в първото. Защото първото внимание винаги е нашето базово състояние. Другите възприятия са експеримент, пробив и към тях трябва тепърва дълго да се адаптираме; засега всичко в тях е неопределено и непредсказуемо.
• Контролиране на емоционалното състояние – строго придържане към безупречността.
• Контролиране на собственото енергийно състояние – редовно следете състоянието си и ще почнете да усещате готово ли е енергийното тяло за задачата, която му се поставя. Ако имате съмнения, по-добре отделете време за възстановяване на силите си.
• Правилна последователност на работата с нови обекти в променени режими на възприятие. Във второто внимание всяко съдържание на възприятието на първо място е обект на тренировка на вниманието. Чак когато се убедите, че  вниманието свободно общува с „непознатото“ и може да фиксира основните му характеристики, можете да го изследвате по-активно.

Материал: „Равносметката“ Алексей Ксендзюк

Съществуват два вида лековити камъни – необработените, дошли от пространството, и кристалите, въздигащи се към него.

Първите се наричат от индианците иювипи. Уолъс Черния лос разказва:

Това са камъните посланици, които понякога идват при нас от народа на Звездите. В сърцето им се намират свещените багрила. Духовете използват тези камъни, особено черните, за да ни дадат възможност да разберем какво искат да ни кажат. Ние трябва да разгадаем знаците, съдържащи се в разположението на тези камъни, на тяхната ориентация и форма. Прозрачните, обли и гладки камъни, които често се намират около изворите, са камъните на дъжда. Те са много ценни, защото са докоснали Духовете на предците и са получили от тях оплождащи свойства. Те успокояват треската и улесняват раждането при животните.

Червените иювипи, като катлинита например, са родени от кръвта на хора или животни. Самото докосване до тях ни свързва с отминалите времена и изчезнали същества. А когато се носят като огърлица, те ни дават сила, както морална, така и физическа. Обсидианът прочиства тялото и духа, защото неговите вибрации намаляват лошите вълни, които самите ние можем да излъчваме. Изумрудът е камъкът, който регенерира, възстановява тъканите и спомага за разрастването на раните. Типичен лунен камък, той символизира обновлението на всяко нещо.

Най-силните от всички иювипи са камъните на гръмотевиците. Индиянците вярват че камъните са като светкавицата и представляват особена връзка между положителните и отрицателните сили, едно състояние на материята, произтичащо от напрежението, създадено от тези сили. Когато се разразява буря, индианците внимават къде ще падне гръмотевицата. Ако е наблизо, отбелязват точките, където тя е срещнала земята и понякога там откриват камъните на гръмотевицата. Събират ги внимателно, защото такъв камък притежава огромни сили, за които не е позволено да се говори.

Втората група камъни – кристалите са инструмент на познанието. Кварцът го наричат „камък на светлината“. Неговата прозрачност го определя като посредник между света на видимото и света на невидимото. Кварцът, както и планинският кристал, може да служи за талисман. Той подсилва прозорливостта и проницателността на онзи, който го носи, а също и способността му да приема виденията. Шаманът използва този камък заради вибрациите му, които могат да се предават през времето. Другите бели кристали влияят положително върху онази част от мозъка, където са разположени аналитичните, разсъдъчните способности. Аметистът стимулира зоната на мозъка, генерираща интуицията, артистичния дух и усет, общата интелигентност.

Материал: „Индиански урок – тайните на един лечител“  П. Рабан

Наричат я  най-висшата форма на свръхсетивни способности. Никога не дава безцелни, разпокъсани части информация, никога не идва като неоснователна клюка за нещо, коeто не ни засяга, а като информация, която може да ни  бъде от полза в момента.

Интуицията е нещо повече от свръхсетивна способност. Тя прави заключения и направлява действията ни. Сравнява получената по свръхсетивен път информация с нашите идеали, нужди и цели, а след това търси подходящия отговор.

Ценна е  не само като проводник на напътствия, но и като проводник на вдъхновение. Тя действа целенасочено, в съгласие с ценностите на човека.  Тя  е знание отвътре.

За да се научим да използваме интуицията си, трябва да се обърнем навътре, да погледнем у себе си и да усетим информацията която идва оттам. Да осъзнаем, че цялото знание се намира вътре у нас и да се научим да се вглеждаме вътре у себе си – това са двата основни принципа. Разбирането  и развиването на интуицията ни води по пътя към усвояването на тези важни уроци.

Интуицията не е творение на съзнанието. Съзнанието ни разделя от останалия свят, за да можем да го анализираме със сетивата си. То е силно съсредоточено и ограничено в усещанията от материалния свят. Съзнанието което разсъждава въз основа на сетивата, приема, че знанието трябва да дойде отвън.  Интуицията действа въз основа на друго предположение. Тя приема за дадено единството на всичко живо.

Съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание – всяко от тях представлява проводник на информация.

• Съзнанието е проводник на сетивна информация. То събира познание от средата извън личността.
• Подсъзнанието е проводник на телепатична информация. То събира информация от мислите и преживяванията на други хора.
• Свръхсъзнанието е  универсално познание. То събира информация директно от единството на целия живот.

Интуицията представлява свръхпроводник, който черпи от информацията, протичаща по другите проводници. Когато използва въобръжението като средство за изразяване, тя говори чрез видения или символи. Когато използва чувства или мисли, говори чрез пориви и подтици. Когато използва мисли, може да говори с глас, който да чуваме отвътре.

Как да развиваме  интуитивните си способности:

1. Интуицията съществува поради основното ни единство с творението. Когато осъзнаем че сме едно с живота,  интуицията ни ще стане по-силна. Прекарвайте повече време сред природата. Това е отличен метод за създаване на усещане за единство с живота.
2. Интуицията е резултат от настройването ни по симпатия с обекта на нашата интуиция. Съпричасността е форма на настройване. Любовта е най-висшата форма на настройване. Когато се настроим на вълните на нещо, ние ставаме едно с него. Привличайки вибрации на симпатия, резонираме със знанието, което искаме да получим. Познанието става едно с нас.
3. Необходимостта да знаем нещо, обикновено за защита или ръководство, стимулира интуицията.
4. Интуитивното познание идва отвътре. Вгледайте се в себе си, за да го получите.
5. Интуицията изисква да приемем онова, което изниква спонтанно отвътре. Това обикновенно е най- първата мисъл, чувство или образ.

Необходимо е да приемете естествените си спонтанни импулси. Един от духовните дивиденти които получавате от работата си с интуицията, е, че тя ви принуждава да работите върху доверието към себе си, изисква да установите контакт с онази ваша част, на която може да се разчита. Част от постигането на доверие в интуицията е да се научите да приемате първата си реакция и да оставяте преценките за по-късно. Един от начините за разпознаване на първия, спонтанен отговор е да знаете, че той е непредсказуем. Именно това го прави индивидуален, уникален  и изключителен.

6. Истинската интуиция е в съгласие с най-висшите ни ценности или идеали.
7. Най-добрият начин да уважим нашата интуиция е да действаме според нейните указания.

Материал за статията: „Едгар Кейси  Да се свържем с висшето си Аз“ Хенри Рийд

Ние трябва единствено да се отворим за знанието и то ще се устреми към нас подобно на лавина.

Истинското обучение е физическо и ние го постигаме след години борба. Такава е природата на уроците на мага. Час практика е сравним с години обяснения и той създава реални резултати, които остават завинаги. Според степента на това, как Ти ставаш свидетел на силата, натрапчивият натиск на твоя разум с цел участие в управлението ще бъде анулиран и на негово място ще се възроди дух на приключения и открития.
В това състояние ти вече не мислиш -  а действаш !

Маговете обичат чистотата на абстрактното. За тях ценността на пътят със сърце не е това, къде те води, а това колко силно му се наслаждаваш. Маговете наричат способността да управляват умствените привързаности „да вярваш без да вярваш“. Те са усъвършенствали това Изкуство До точката, където могат да бъдат искренно идентифицирани с всяка идея, да я преживяват, да я обичат и да я отхвърлят, ако се наложи, без терзание на съвестта. И в тази свобода на избора маговете си задават въпрос

Защо да възприемам себе си като грешник, ако мога да бъда безупречен?

Света в който живеем е магическа тъкан, магия на първия „пръстен на силата“.

Материал: „Срещи с Кастанеда“ Армандо Торес

Всеки от нас разполага още от раждането си с определено количество енергия.  Според магьосниците от линията на дон Хуан това количество енергия е напълно достатъчно за постигането на нещо, което според тях е фикс-идея на всеки човек: преодоляване на параметрите на нормалното възприятие.

Процесът на преразпределяне на тази енергия започва с магическите движения и начина, по който се отразяват те на физическото тяло.

Преразпределянето на енергията е процес при който се прехвърля от едно място на друго вече съществуващата в нас енергия. Тази енергия се е преместила от жизнените центрове на тялото, които се нуждаят от нея, за да осигуряват баланса между буден ум и физическа сила. Това става когато човешкото същество се поддава на стреса от всекидневния живот. Принудителните действия от всекидневието взимат своя дан от тялото. Тази енергия се събира в периферията на сияйното кълбо и понякога се отлага там до степен да стане като дебел подобен на кора слой. Магическите движения възбуждат енергията отложена в сияйното кълбо и я връщат към самото физическо тяло.

Магията на тези движения представлява една фина, почти неуловима промяна, която практикуващите изпитват, когато ги изпълвяват. Движенията внасят едно ефимерно изменение на физическото и душевното им състояние, нещо като блясък, светлина в очите. Тази неуловима промяна представлява докосването на духа. То е сякаш чрез тези движения практикуващите възстановяват една отделна неизползвана връзка с жизнената сила, която ги поддържа.
Чрез изпълняването на тези движения , шаманите са прехвърляни – от гледна точка на възприятието – в други състояния, при които те могат да усещат света по един неописуем начин.

И точно поради това им свойство, заради тази магия – каза дон Хуан – движенията трябва да се изпълняват не като упражнения, а като начин за призоваване на силата.

Магическите движения разширяват осъзнаването. Това са движения които при изпълняването им водят практикуващия до това да свали маската на социализацията – този повърхностен слой от възгледи, които придобиваме в света. Слоят който не ни позволява да достигнем пълния си потенциал. Когато човек ги изпълнява дори и небрежно, те спират потока на мисълта.
Ползата от практикуването на дългите групи магически движения е че заставят изпълняващия ги да използва двигателната си памет.Това  довежда до ефекта да спира този шум на ума – вътрешния диалог.

Когато говорим със себи си, ние затвърждаваме своето възприятие за света и го задържаме на определено ниво на действие и ефикасност.
Целият човешки род – каза дон Хуан – поддържа едно определено ниво на действие и ефикасност посредством вътрешния диалог. Вътрешния диалог е ключът за фиксиране на събирателната точка в положение еднакво за цялото човечество – на височината на плешките и на една ръка разстояние зад тях. Когато постигнат вътрешно мълчание, практикуващите могат да нарушат това фиксиране на събирателната точка и като я преместват да постигнат изключителна подвижност на възприятието.

Като преразпределят неизползваната енергия, магическите движения издигат практикуващия до такова ниво на осъзнаване, при което границите на нормалното, традиционно възприятие се загубват, защото изключително се разширяват. По този начин практикуващият получава възможност да навлезе дори и в невъобразими светове.

- Но защо ще искам да навляза в такива светове? -  попитах аз дон Хуан.

- Защото си същество на осъзнаването, един възприемател – каза той. – Човешките същества са на пътешествие към осъзнаването, което е било прекъснато от чужди сили. Повярвай ми, ние сме магически създания на осъзнаването.

Човешките същества са създания на осъзнаването, поели едно еволюционно пътешествие на осъзнаването. Създания които наистина не познават себе си, изпълнени с неподозирани способности, които така и не използват.

Материал: „Магическите движения“ Карлос Кастанеда

Групи в България практикуващи Тенсегрити