Вниманието

Съзнанието на възрастните човешки същества, узряло в процеса на растежа, вече на може да се нарича съзнание, защото е било видоизменено в нещо по-наситено и сложно, което толтеките нарекли “внимание”.
В определен момент от растежа на човешките същества един сноп от излъчванията вътре в пашкула им става много ярък; с натрупването на опит светлината му все повече наподобява тази на жаравата. В някои случай светлината на този сноп излъчвания се увеличава така драстично, че се слива с излъчванията отвън. Ясновидците наблюдавайки подобен род увеличаване, трябвало да заключат, че съзнанието е суровия материал, а вниманието – крайния продукт на узряването. Според тях вниманието е впрягането и увеличаването на съзнанието в процеса на живеене.

Вниманието е най-великото индивидуално постижение на човека. То се развива от суровото животинско съзнание, докато покрие цялата гама от човешки алтернативи. Толтеките го усъвършенствали дори още повече, докато обхване цялата сфера на човешките възможности.

• Алтернативите са свързани с познатото, поради което са твърде ограничени като брой и обхват.
• Възможностите спадат към непознатото. Те не са това което можем да избираме, а това което можем да постигнем.

Има три вида внимание според толтеките.

Първото внимание у човека е животинското съзнание, което чрез натрупването на опит е било развито в сложна, деликатна и изключително сложна способност, която се грижи за ежедневния живот във всичките му аспекти. Т.е. всичко за което може да мисли човек е част от първото внимание. То е пламък на съзнанието което покрива познатото.

Второто внимание е свързано с непознатото и се появява тогава, когато се употребяват неизползвани излъчвания в пашкула на човека. За да употреби тези излъчвания, човек се нуждае от необикновена, сложна тактика, която изисква върховна дисциплина и концентрация.

Третото внимание се достига, когато пламъкът на съзнанието се  превръща в огъня отвътре: един пламък който не запалва сноповете един по един, а отведнъж всичките излъчвания на Орела вътре в човешкия пашкул.

Върховното постижение на човешките същества, – рече Дон Хуан  – е да достигнат това ниво на внимание, като запазят живителната сила, без да се превръщат в обезплътено съзнание – съзнание, което се носи като пламъче светлина към клюна на Орела, за да бъде погълнато.

Материал: „Огънят отвътре“ Карлос Кастанеда