Безупречността в толтекската дисциплина

Безупречността не  е упражнение. Тя се включва чрез намерението, а намерението е извън описанието.

С помощта на намерението, ние събираме всекидневния свят на личния и общочовешки тонал.  Без самите да осъзнаваме това, ние привличаме намерението , за да можем напълно да се отъждестяваме с този свят, да се затворим в него и да станем негови пленници. Именно  безупречността и сталкингът освобождава намерението от фиксирането на тази област, която ни поглъща подобно на тресавище.

Многократно е казвано, че живеем в мехура на възприятието. Ние възприемаме това, което се отразява върху неговите стени и така сме принципно ограничени.

Целта на толтекския път на война не е сливането с безкрайността или  Абсолюта, а Трансформацията – превръщането във “войн-пътешественик”. Да се научим да живеем и странстваме в Големия свят, да управляваме собственото си енергийно тяло, чиято форма е станала изменчива и пластична в съответствие с изискванията на големите еманации – това е задача на нагуализма.

Какво представлява безупречността?

Тя не е просто чувство – макар да го включва в себе си.

Не е емоция и липса на емоции.

Ние постигаме безупречност, отказвайки се от схемата за реагиране която се помества в трите фундаментални чувства:  липсата  на страх, на чувство за собствена важност и на жалост към себе си.

Самата безупречност е тип самосъзнание – цялостен космос, оформил се от преживяванията на себе си в качеството на реално същество, това което сме ние всъщност – без оценки, пристрастия, отношения и образи.

Това е специфично самовъзприятие, неразчленимо по своята природа, тъй като представлява именно преместване на позицията на събирателната точка.

По пътя на  безупречността трябва да се преживеят цял ред специфични състояния и идеи, за които се налага да се размишлява много и надълбоко.

Проникването в безупречността е възможно само в резултат на трансформацията на страха от смъртта,  чувството за собствена важност и на жалостта към себе си. Чувствата, емоциите и формите на реагиране са не просто социални навици – те консервират нашата природа не само психилогически, но и енергетически. Те стабилизират нашето възприятие и ограничават полето на опита с единствен  диапазон.  Те сякаш очертават енергетична матрица. Самата структура на стандартния човешки тонал е такава че  ограничава полевите връзки на пашкула с големите еманации които го обкръжават.

Под влияние на безупречността формата на енергийното тяло претърпява изменения. Техен резултат е преместването на позицията на  СТ. Безупречността и сталкингът са единственият път за постигане преместването на СТ, като се запазва свързаността на подреденото съзнание и пълния контрол над своята цялостност, без да се бяга в други режими на възприятие.

Запазване двойнствената природа на нашето същество – на тонала и нагуала в нас: Да придобием навик за непосредствено, безмълвно възприятие и да запазим навика за ментално коментиране. Човек решил да се заеме  с трансформацията , трябва да овладее изкуството на превключването.  Всяка човешка комуникация, всеки обичаен за човека начин за обработка на информацията става само упражнение. Това е необходима част от практиката.

Тъй като в идеала всеки трябва да възприема по еднакъв начин и своето безмълвие, и човешкото си поведение. Безупречността съдържа точно такова еднакво отношение. Тя е като някаква трета точка, от която може да се гледа и едното и другото. Затова тя помага бързо и леко да става превключването.

Навикът на мисленето трябва да бъде запазен,източниците на емоциите – открити в Реалността.

Външния свят ни предлага проекция на нашето несъзнавано. Безупречността е метод на последователна трансформация на несъзнаваното. На всяко стъпало на промени, ние работим с нови области и съдържания на скритата от нас психическа активност и светът съответно ни откликва.

Материал: „Неведомият човек“ А. Ксендзюк